„Твърде ужасени, за да напуснат къщата“: Интернет троловете в Либия се насочват към жени
Когато парламентарните и президентските избори бяха обявени в Либия за декември 2021 г., видната политическа активистка Ханан ал-Фейди, на 46 г., незабавно регистрира своята кандидатура за парламент в Бенгази.
Само шест седмици между обявяването и самите избори тя се надяваше да бъде част от това, за което мечтаеше, че ще бъде сеизмична промяна за разкъсваното от войни либийско общество, която може да сложи край на битките и разделенията.
Но почти толкова бързо тя беше принудена да се оттегли на 20 ноември – само няколко седмици преди датата на изборите на 24 декември – след силно токсична онлайн кампания срещу нея.
„Станах обект на жестока кибератака, която разби живота ми“, каза тя пред Ал Джазира. „Бях обиден и оклеветен, освен че се разпространиха слухове за моето убийство. Това разтревожи семейството ми изключително много. Всичко, което исках, беше да сложа край на страданието на децата си, затова се отказах от надпреварата.“
Из платформите на социалните медии бяха разпространени фалшиви новини, в които се твърди, че Ал-Фейди е била застреляна, докато е шофирала колата си в Бенгази, докато други твърдят, че изгореният й труп е бил открит на място със „съмнителна репутация“.
„Бях обсипана с обаждания и загриженост от семейството ми отблизо и отдалеч, страхувайки се за безопасността ми“, каза тя. „Съпругът ми и децата ми бяха ужасени, че тази новина е предшественик на действително нападение срещу мен от екстремисти, престъпници или някакво друго образувание. Уплаших се за живота си. Не исках децата ми да минават през това“, каза тя.
В крайна сметка президентските и парламентарните избори, които бяха помрачени от разногласия относно правилата и разпоредбите, както и спорове за това какви правомощия може да има новият президент и кой трябва да има право да се кандидатира, бяха отложени само два дни преди това те трябваше да се състоят. Две години по-късно избори все още не са проведени.
Това, което стана ясно на Ал-Фейди от този опит обаче, беше, че всяка жена, която се осмели да се издигне напред в хода за изковаване на по-светло бъдеще за Либия, би рискувала да получи непоносима ответна реакция, организирана предимно от онлайн тролове.
>Жените – не са добре дошли тук
В Либия дискриминационните правни, социални, икономически и политически структури отдавна карат много жени да се чувстват като граждани втора класа.
Доста преди революцията от „Арабската пролет“ от 2011 г., която в крайна сметка свали дългогодишния диктатор Муамар Кадафи, и поради последвалите безредици и разделили страната между враждуващи правителства през 2014 г., политическото представителство на жените беше ограничено и тяхното овластяване беше пренебрегнато.
Сега кибератаките се появиха като допълнителна форма на насилие срещу либийски жени, ограничавайки ролята им в обществото и не им позволявайки да участват в стремежа за изграждане на ново общество.
Бенгази, вторият по големина град в Либия и дом на самозваното източно правителство, ръководено от бившия армейски генерал Халифа Хафтар и подкрепяно от Египет и Обединените арабски емирства, не се различава от останалата част на страната.
Въпреки че няколко жени са успели да достигнат високопоставени позиции в публичния и частния сектор, либийските жени остават до голяма степен маргинализирани в политическата сфера. Степента на техния принос към обществения живот се определя от племенното влияние, което често поставя мъжете на първо място във властта, независимо колко квалифицирани са жените кандидати. Всъщност от 98-те кандидати, които издигнаха имената си за президентските избори през 2021 г., само две бяха жени.
Жените, призоваващи за промяна, често биват игнорирани, тормозени и понякога дори убивани от екстремисти. По-често те също откриват, че техните телефони и лаптопи се използват като оръжие срещу тях – от клеветнически кампании в социалните медии до хакерски атаки.
Такъв тормоз включва опетняване на репутацията на жените и разпространение на неверни твърдения за личния им живот, което в до голяма степен консервативното общество на Либия може да доведе до значителни щети върху кариерата и житейския избор на жената.
За Ал-Фейди тази онлайн кампания срещу жените изглежда е била поне частично успешна. Преди две години, в резултат на огромния тормоз, който получи по време на краткотрайната си кампания, тя затвори всичките си акаунти в социалните медии с изключение на един, който сега използва лично и само за да поддържа връзка с приятели и семейство.
Цифрови атаки и реч на омразата
През 2021 г. Висшата национална избирателна комисия (HNEC) на Либия стартира проект, посветен на проследяването на основани на пола омраза дейности онлайн. Установено е, че огромен брой жени са претърпели подобна съдба онлайн.
Според констатациите, 76 процента от либийските жени са били изправени пред някаква форма на онлайн тормоз, включително изнудване, клевета и нецензурни съобщения, докато почти 54 процента от жените служители в страната са били изправени пред подобни атаки онлайн.
Констатациите на HNEC показват също, че 17 процента от жените активистки и влиятелни лица са преживели дигитални атаки, обвинения в богохулство и реч на омразата.
Салима ал Фахри, защитник на правата на жените и бивш председател на Либийския форум за овластяване на жените и младежта, описа подобни цифрови кампании като „насилие, основано на пола, насочено към жените в Либия“.
„Това възпрепятства усилията, които имат за цел да овластят жените политически и икономически, тъй като опетнява образите на жертвите, разклащайки вярата на хората в тях“, каза ал-Фахри.
Ал Фахри каза, че либийското общество и неговите институции са виновни. „Обществото (прехвърля) цялата вина и вина върху жените, изправени пред такова насилие, тъй като възгледът на [либийското] общество е, че жените нямат място в дигиталния свят.“
Заглушаване на жените
Друга жертва на онлайн тролове е Енас Али, 29-годишен учител по английски от ал-Руджбан в западна Либия, чиито публикации в социалните медии, призоваващи за равенство между половете в Либия, бяха последвани от хиляди потребители на социални медии. Тя също беше принудена да отстъпи от безмилостните атаки на онлайн тролове.
„Те са постоянни, систематични и се влошават след всеки призив в защита на правата на жените“, каза тя.
Една публикация, която тя публикува преди три месеца, отприщи особено яростна цифрова атака.
„Публикувах за правата на жените в Либия и призовах за край на цялата дискриминация, пред която сме изправени.
„Бях посрещнат с цунами от обиди, клевета и системно опетняване на моята репутация онлайн. Имаше и заплахи за отвличане и убийство от екстремистки милиции. Бях разтърсена до основи и не можех да се занимавам с ежедневието си“, спомня си тя.
В още по-краен случай телевизионната водеща и инфлуенсър Несма ал-Шериф избяга от Либия за Кайро през юли 2022 г., страхувайки се за живота си след жестока онлайн кампания срещу нея. Критиките към някои от милициите в страната бяха лъжливо приписани на нея, което предизвика порой от онлайн омраза. Ал-Шериф беше принудена да остане в Кайро няколко месеца, преди да се осмели да се върне в Либия, но казва, че все още се чувства много несигурна в родната си страна.
„Бях заплашен с убийство и бях ужасен да напусна дома си. Репутацията ми на професионален телевизионен водещ беше съсипана и загубих работата си. Имаше моменти, когато излизах от въздуха разплакана от паника.“
С помощта на либийските власти ал-Шериф успя да закрие повечето от фалшивите акаунти, насочени към нея. Все още обаче никой не е задържан за участието си в кампанията.
Щетата е нанесена. Осъзнавайки, че милициите преди това са убили няколко либийски жени, известни с това, че са заели позиция срещу екстремизма, кампанията разби психичното й здраве, каза тя.
Справяне с проблема
Източното правителство в Либия твърди, че е предприело стъпки за спиране на онлайн тормоза. Но правозащитните групи казват, че законът за борба с киберпрестъпността от 2022 г., приет от Камарата на представителите на Либия, наистина е опит да се заглуши опозицията и да се задуши свободата на словото. Те казват, че не допринася много за безопасността на жените онлайн.
Според Asmaa al-Sa’eety, експерт по цифрова сигурност, липсата на специализирани полицейски звена с правомощия да проследяват онлайн престъпниците означава, че извършителите не са задържани. „[Това] позволява подобни престъпления да продължат и [тези, които ги извършват] да се измъкнат от действията си, увеличавайки залозите за жените“, каза тя.
Трима служители от Министерството на вътрешните работи в Бенгази отказаха коментар, когато Ал Джазира се свърза с тях.
Усилията да се помогне на жените да останат в безопасност онлайн обаче продължават на масово ниво. След като е била обучена от HNEC за борба с кибернасилието, ал-Саити каза, че е помогнала на повече от 100 жени в селските райони, които са станали жертва на онлайн измама.
„Чрез платформата, която основах през 2022 г., Be Safe, уча жените – които са по-лесни жертви на измами поради ограничените си дигитални познания – да откриват онлайн недостатъци и да им противодействат“, каза тя.
Nuazi, друга неправителствена организация, проведе семинари през 2023 г. за повече от 150 жени, включително академици, граждански работници и медийни служители, относно киберсигурността.
Неговият председател, Ханан Бушуша, каза, че тези семинари са фокусирани върху правни и технически съвети за борба с кибернасилието, инструкции как да се събират цифрови доказателства за тормоз и киберпрестъпления и познаване на рисковете за сигурността при използване на социални медии.
„Кампании за осведомяване се провеждат в Бенгази, Сирт, Триполи, ал-Кафра, Тобрук, ал-Мардж, но това не е достатъчно. Нуждаем се от прилагане на закона, каза Бушуша.
Въпреки че изборите не успяха да се проведат през 2021 г. и караниците на политиците възпрепятстваха провеждането им оттогава, HNEC също така провежда семинари за борба с кибернасилието за жени, особено тези, които работят за НПО, граждански работници и служители по сигурността.
„Правим всичко, което можем: изправяме се срещу кибернасилието срещу жени политици, като ги оборудваме със знания“, каза ръководителят на отдела за информираност в HNEC, Абдулмонем ал-Мариеми. „Въпреки това, без прилагане на закони и наказателни мерки, подобни престъпления ще продължат.“
Тази статия е публикувана в сътрудничество с Egab.
